Някои отпиват от питието си бавно, с наслада и ценят всяка негова глътка. Количеството е минимално, моментът е проточен, усещането е блаженно. Други предпочитат да се оставят на ефекта на ударната доза, обърната със замах, сякаш зашлевяваш плесница на настоящия момент и го отпращаш, за да бъде изместен от едно ново усещане – замаяно, възбуждащо, което отделя от земята и изважда от времето. На трети им е почти все едно какво ще пият, както и чашата, в която ще им бъде поднесено. 
  Кое е първо – питието или чашата? Това, което искаме или това, което ще ни бъде поднесено? Можем ли да пием вино в пластмасова чаша, мартини в халба или кафе от бутилка? Можем ли да искаме спокойствие, а да сме с някой, който живее, за да ни държи в напрежение и това да е единственият му начин да се чувства пълнокръвен; или да търсим радос и веселие, а да сме обградени от неудовлетворение от всичко и взискателност до полуда? Можем ли да искаме едновременно силата на скалата и нежността на звука от плискащите се в нея вълни? Знаем ли каква е чашата, която ни трябва – която да изпием почти на дъх, замаяни от надигащите се у нас емоции или от която ще отпиваме дълго, напоително и приемайки всяка глътка като първата и последната наслада на живота?
  Всяка жена има по един мъж в живота си, който е като красива, изрисувана с пъстри цветове порцеланова чаша за кафе. Едни са малки и шикозни, за къси кафета без излишни примеси; други са големи, удобни, сякаш побрали целия свят. В тях кафето се пие бавно, чувствено, почти ритуално.
Отново почти всяка среща и от онзи тип пластмасови чаши за шумни партита, в които се пие бързо и лесно съмнителен по качеството си алкохол, разреден с неподходящия натурале сок. В тези моменти не държим на принципите и вкусовете си, всъщност не държим на нищо. Важното е да сме във вихъра на изживяването, неестествено замаяни, отчуждени от самите себе си и в пълна заблуда за собствените си потребности. Това отнесено от прилива състояние най-вероятно ще ни изхвърли на неочакван бряг, на който се събуждаме сутринта, корабокруширали в собствената си заблуда за щастие. А онова, в което се е превърнала така леката, лесна за употреба и непретенциозна пластмасова чаша, е обществен пепелник за  угарки, примесени с неясна по съдържание пожароопазваща течност, разредени в смътни спомени и далечно усещане за грешен избор.
  А какво става, когато ни поднесат питие, за което сме си мислили, но не сме очаквали. Или пък такова, което не сме вкусвали отдавна и вече дори не сме сигурни дали вкусът може отново да бъде същият? А то се оказва още по-наситено и замайващо. Поемаме чашата, чиято дръжка прилепва за пръстите ни, сякаш е правена по уникален шаблон, и се чудим – за нас ли е, не е ли? Обърка ли се някой, възможно ли е? Нерядко, стреснати от случилото се, понечваме да върнем чашата. И нерядко го правим. След което потъваме в собствената си неутолена жажда с пресъхнало гърло и опустяло сърце. Стъпката между това да върнеш инстинктивно чашата или да я поемеш с две ръце е едновременно много голяма и съвсем тънка. Какво ли би било да направиш второто?
   Чаши всякакви. Чаши с особен външен вид и още по-объркващо съдържание, чаши големи, прозрачни, тънкостенни, с разредени питиета без особен вкус, чаши тънки, претенциозни, понасящи единствено и само един вид питие, което познават точно 3 и половина префърцунени дами. Или големи пластмасови чаши еднакво удобни за лека наливна бира и главозамайващ облак, обикновено придружени с достатъчно количество морски вълни и пясък, колкото поеме. Има чаши за специални поводи и такива, които барманите леко заплакват, преди да поднесат към поредните жадни устни. Чаши с тъмни стъкла и загадъчни течности, чаши с прозрачни стени, стабилно дъно и безалкохолно съдържание. Чаши, които отиват само за тежки коктейли и такива, които с наслада обръщаш една след друга на бирени фестове и шумни концерти ... Чаши от които ти трябва да отпиеш няколко пъти, за да разбереш, че това не е твоето питие. И такива, за които знаеш, че са за теб и искаш да ги имаш, но ги гледаш само по каталози като концепция от новия сезон, недостъпна за традиционни почитатели. Чаши, от които не се пие, а стоят само за украса на витрината и вехнат в собственото си високомерие, чаши, които се вадят само за специални поводи и почти не усещаш вкуса на питието, потънал в усърдието да се обслужиш с необходимото количество специални жестове ...
 Коя е вярната форма и подходящото за нея съдържание? Всяка, поставена във въздействаща среда или единици, които се откриват след усърдно търсене и сериозни лишения откъм спонтанни реакции? ...Навярно онази, която доставя най-голямото удоволствие и изкарва на бял свят най-доброто от теб.